Автор: Любомира Николова, социолог

В песента на Chris de Burgh – Lady in Red авторът описва така изразително перфектната любов, като за целта се възползва от възможността да усъвършенства това описание с употребата на специфичното в английския Сегашно перфектно време:

Влюбеният мъж от песента почти неочаквано в един специален момент си дава сметка, че никога не е обръщал нужното внимание на жената, която е била близо до него и e заслужавала това внимание. Сега, сякаш в един момент на проблясък, той си отваря очите за действителността, за да осъзнае, че притежава едно съкровище, което е нужно да бъде ценено:

За нас пък е ценно да си дадем сметка за употребата на Сегашно перфектно време. Имайки предвид песента „Lady in red”, виждаме, че в този текст то се употребява почти навсякъде в съчетание с наречието „never” (никога).

По този начин то се употребява, за да ни се разкаже или опише нещо неопределено във времето или в случая, нещо, което е можело да се случи някога в миналото, но така и никога не се е случило:

На мъжа сякаш по неизвестна за него причина, може би защото я е приемал за достатъчно добре позната, досега не му се е удала възможност да забележи колко прекрасна и сияеща може да бъде неговата половинка,  колко много мъже й обръщат внимание и я канят на танц, как прекрасно й стои червената рокля и въобще колко забележителна е тя като жена…

Сега той гледа на нея по нов начин:

По правило употребяваме Сегашно перфектно време, за да направим връзка между минало действие или състояние със сегашното време, с настоящия момент.

Една от употребите е, когато говорим за нещо, което се е случило преди време, но не уточняваме кога точно се е случило: неопределено минало (Indefinite past). В случай, че употребяваме обстоятелството никога, това действие или състояние е можело да се случи някога, но не е случило. Нашият разсеян герой от песента дълго време не е забелязвал съвършенството на своята любима и сега най-после го открива.

При Сегашно перфектно време не се конкретизира определен даден времеви момент – година, ден, час, когато се е случило действието:

Използваме Сегашно перфектно, за да говорим за минало действие, което има резултат в настоящето (Present results). „Бил съм сляп” (I have been blind) казва героят от песента – „ако не бях сляп, сега щях да съм свикнал, че си прекрасна и ухажвана и нямаше да бъде така замаян и втрещен от учудване, като виждам всичко това в този прекрасен момент, тази вечер (tonight)”

За да говорим за времеви период, който е започнал в миналото и продължава в настоящето (Unfinished past), често се използва уточнението „някога” (ever) : This is the most beautiful woman I have ever seen (I’ve ever seen) – Това е най-красивата жена, която някога съм виждал.

Сегашно перфектно време се употребява и за съобщаване на новини/ скорошни събития (Recent news), като се използва уточнението just – току-що:

I have just arrived – Току-що пристигах.

Можем да видим разликата в употребата на Сегашно перфектно и Минало просто време, що се отнася до уточняването на конкретен момент. Досега героят никога не е виждал толкова много претенденти за близостта на неговата жена – „I’ve never seen…” (Present Perfect), а в момента, в който тя се обръща и му се усмихва, той губи дъха си – “And when you turned to me and smiled,  It took my breath away (Past Simple):

В песента можем да обърнем внимание и на начина, по който се образуват формите на Сегашно перфектно време. Вече видяхме: I have never seen, I’ve never seen, I have been, срещаме още и I have never had:

Сегашно перфектно образуваме, като съчетаем спомагателния глагол HAVE в сегашно време (auxiliary verb) и основния глагол в минало причастие – трета форма на глагола (the past participle of the main verb).

В песента глаголите в Сегашно перфектно време са “to see”, “to be” и „to have”, употребени в третата форма на глагола: “I’ve never seen”,” I have been”, “I have never had”. Тук се досещаме, че при образуването на Сегашно перфектно е нужно внимание по отношение на правилните (regular verbs) и неправилните глаголи (irregular verbs) в английския.

При правилните глаголи, за да образуваме миналото причастие (past participle) добавяме окончанието „- ed”. При неправилни глаголи употребяваме третата форма на глагола.

Спомагателният глагол HAVE използваме в сегашно време в съответната форма:

I/you/we/they have (been blind)…, he/she/it has (been blind)…

По-голяма е вероятността да намерим тези форми в техния съкратен вариант:

I/you/we/they’ve (been blind)…, he/she/it’s (been blind)…

I’ve never had such a feeling (= I have never had such a feeling)

He’s been blind (= He has been blind)

Видяхме колко последователно в песента се споменава неосъщественото, пропуснатите от героя моменти с помощта на наречието никога (never):

Никога (never) е едно от наречията за време, които обикновено се употребяват със Сегашно перфектно време. При тази употреба наречието се поставя между спомагателния глагол и основния глагол. Самите наречия са:

Има и някои изрази за време, които обикновено се използват със Сегашно перфектно време. За разлика от наречията тяхното място е в края на израза/ след основния глагол:

Да видим как се образува въпросителната форма на Сегашно перфектно време. Ако героят от песента вместо да разказва на своята любима за чувствата си, иска да й задава въпроси за тях, трябваше да попита със съответните въпросителни форми:

Както виждаме, както и в българския, във въпросителна форма наречието „никога” (never) преминава в наречието „някога” (ever).

Въпросителната форма се образува с инверсия на спомагателния глагол (have/has) и подлога.

Автор: Любомира Николова, социолог

Участието в семинарите „Английски език от песни” не е само ефективно учене на езика, то е същинско забавление и чудесно средство за себеизразяване и разпускане от грижите на ежедневието. Включвайки се в музикално-певческите семинари по английски, участниците имат възможност да се потопят в самата музика, да бъдат активни музикални изпълнители и да почувстват облекчение, че ученето на чужд език може да бъде леко, приятно и мелодично.

Участниците ще изпитат и удовлетворение от себе си, от усещането, че имат възможност да се себеизразяват в един приятелски кръг, дори може да открият в себе си неподозиран досега музикален талант. Но затова не са нужни певчески умения, дори човек да пее фалшиво, никой не би забелязал, а и това няма да е погрешно, важното да се изразява и да бъде част от „общия глас” на групата, насърчаван от инструментален съпровод.

Самите песни, включени в семинарите, са ценни освен като учебен метод и заради прекрасното им звучене и универсалния смисъл, който съдържат. Това са песни, които ще искате да можете да пеете, да си тананикате и няма да имате нищо против да не ви излизат от главата, след като сте ги заучавали в семинарите. Приятна, мелодична, ритмична музика…

Лесното и ефективно учене с музика, както и допълнителните ползи от този подход в ученето, имат своето логично обяснение. Музиката е проводник на положителни емоции,  с нея освен, че най-добре се забавляваме, си почиваме, а също с повече лекота учим, работим и спортуваме, по-приятно ни е да се храним, да се разхождаме и пътешестваме.

С музиката по-лесно оздравяваме, ако боледуваме, дори в определени случаи тя може да е достатъчна като единствено средство за лечение. Като такава тя е най-добре позната със силата си именно като „музикотерапия”. Музикотерапията допринася както за телесното, така и за душевното и умствено благоразположение на човека. Накратко това е обяснение защо се нуждаем от нея за извършване на всички горе-споменати дейности, а и за постигането на добри резултати в различни начинания, особено що се отнася до чуждоезиковото учене.

За да сме по-наясно как и доколко става възможно да постигнем нещо добро чрез музиката, да вземем някои известни факти за музикотерапията. Нейните възможности са търсени, откривани и прилагани векове наред – още от древните египтяни. С разцвета на гръцката антична култура се появяват първите теории за музикотерапията: на Платон – музиката като средство за възпитание на душата; на Аристотел – катарзисното действие на музиката и трайното й въздействие върху характера и душата.

Древните римляни също са били привлечени от въздействието на музиката – установили, че лекува лошото настроение и овладява вредните емоции като страх и гняв. Ренесансовите лекари „изписвали” като терапия активното музициране на инструменти и пеене – предимно срещу меланхолия. Тъкмо в този период бароковите композитори като Хендел, Вивалди и Бах, са създавали музика точно с идеята тя да повдига духа и да освобождава съзнанието от житейските тревоги. След кратък застой, породен от престижа на фармацията и психоанализата, идва големият разцвет на музикотерапията, когато след Втората световна война се създават най-разнообразни теоретични направления.

Условно методите в музикотерапията се разделят на два вида: пасивни – само слушаме и постигаме резултати, и активни – слушаме, пеем, танцуваме и постигаме (още повече) резултати. При пасивната музикотерапия в медицината на пациентите се предлага да прослушат различни музикални произведения, които им помагат да изпитат емоционални и естетически преживявания, които отвличат съзнанието от болести, други неприятности и дразнители, като постепенно се стига до възстановяване на хармонията.

При използване на активните методи музикалните звуци може да се съчетават с автотренинг, дихателни упражнения, хипноза, йога и др. Към музикалната терапия се отнася и пеенето. То е приятно съчетаване на дихателни упражнения, които са незаменими в медицината при бронхиална астма, проблеми в гръбначния стълб и нарушено кръвообращение.

Най-разпространено е приложението на музикотерапия за релаксация, подпомагане на основната терапия, повишаване на умственото функциониране и създаване на усещане за благополучие. Специалистите описват благотворното влияние на звуковите музикални вълни, които носят удоволствие не само върху психо-емоционалното състояние на човека, но и върху функциите на организма му. Приятните музикални звуци се улавят от слуховите рецептори, постъпват по нервните влакна в мозъка, където се „анализират”, а така се предават на целия организъм, за да го направят по-здрав и уравновесен, въздействайки на функционално ниво.

Всъщност музиката според  начина, по който звучи, променя мозъчните вълни, а така променя и други телесни функции. Примери за такива ефекти са подобряване на кръвообращението, стабилизиране на нивата на хормоните, на кръвното налягане, на пулса и на дишането. Ето защо музиката и музикалната терапия могат да помогнат за справяне или превенция на вредните ефекти от хроничния стрес, спомагайки за релаксацията и въобще за здравето.

Когато става въпрос за барокова, класическа музика, се счита, че нейното равномерно темпо съответства на дължината на мозъчните вълни, когато мозъкът е в състояние на „отпусната будност”. Такова състояние  именно предразполага към учене. Затова в наши дни музиката се ползва за ускорени курсове за обучение по чужди езици и математика. Някога Платон е казал, че музиката е най-могъщият инструмент за обучение сред всички други.  В средновековието пък монасите са ползвали музика, за да им помага в заучаването на дълги библейски откъси.

Отделните музикални „елементи” – мажорните и минорните акорди, темпото, силата на звученето, ритъмът, хармонията и мелодията действат специфично и върху човешките настроения и поведение. Естествено, когато се чувстваме добре, сме и в добро настроение, отворени сме към света. Дотолкова е силно въздействието на самата музика, че според проучванията, тя се възприема не само от хората, а от всички живи организми.

Практически приложен в семинарите „Учене на английски от песни” е ефектът на музиката в още редица насоки – като разширява обема на вниманието, намалява стреса, улеснява себеизразяването, стимулира асоциациите и въображението и спомага процеса на запаметяване. Според изследователи музиката повишава активността на невроните, което води до засилване на концентрацията и разбирането, основополагащи за ученето (Jensen 1998). А трудно или почти невъзможно е да запомним нещо, ако не го разбираме, вниквайки в съдържанието.

Освен това слушането и изпълнението на музика ангажира едновременно лявата, дясната, предната и задната част на мозъка, което също обяснява защо хората могат по-добре да учат и задържат информация, слушайки музика. Подобно на действието върху телесните функции, музиката може да стимулира мозъчните вълни да резонират в синхрон с ритъма, като по-бързите ритми водят до изострена концентрация и по-усилено мислене. Промяната в нивата на активност на мозъчните вълни, породена от музиката, позволява на мозъка също да променя и увеличава продуктивността си, тоест музиката може да донесе дългосрочни ползи за умствените способности.

Действайки благотворно на ума и тялото, музикотерапията държи на висота също така необходимите за усвояване на знания креативност, въображение и оптимизъм. Ползва се и за подобряване на комуникативните умения и общуването като цяло, особено при по-интровертните личности – също важен елемент при изучаването на чужд език.

Става ясно, че в семинарите „Учене на английски от песни” участниците имат възможност да изпитат благотворното въздействие на свойствата на музикотерапията, като освен учене на езика, могат да постигнат и допълнителни ползи. Като цяло могат да се почувстват пълноценни на няколко равнища, удовлетворявайки едновременно своите физически, емоционални, умствени, социални и когнитивни нужди. И то в една естествена и добронамерена среда, където липсва принудата и прекалената сериозност на ученето.

* “Музикотерапия е използването на музика и/или музикални елементи (звук, ритъм, мелодия или хармония) от страна на квалифициран музикотерапевт, при работата му с клиент или група в процес, чиято цел е да подпомогне и насърчи общуването, взаимоотношенията, ученето, мобилизирането, изразяването, организираността и други подобни терапевтични приоритети, с цел да отговори на определени физически, емоционални, умствени, социални и когнитивни нужди.

Под формата на превенция, рехабилитация или лечение, музикотерапията си поставя за задача да развива потенциала и/или възстановява функциите на индивида, така че той да може да постигне едно по-добро ниво на интра- или интер-персонална интегрираност и по този начин един по-пълноценен живот.” (Световна федерация по музикотерапия, 1996; Цитатът е по Music Therapy World)

За материала са ползвани следните източници:

Богатството на природата ни дава възможност лесно да си представим нагледно богатството на езика. Английският език предлага изключително разнообразни начини да изразим бъдещето, своите бъдещи намерения, обещанията, които си даваме, питайки се, какво ли ще се случи тази вечер (tonight), утре (tomorrow), следващия месец (next month), след пет години (in five years). Колко ли хора ще говорят английски в България следващата година (next year), ако в момента два милиарда души някъде по света учат английски?

Бъдещият момент в песента Fields of Gold (Полета от злато) на Sting отразява естествения човешки стремеж да бъде запомнен от хората, на които държи. Мъжът вярва, че ще бъде запомнен и затова използва бъдеще време с Will.

Макар че има самочувствие и увереност, че е незабравим за обекта на своя интерес, той се пита (с инверсия) какво ще е нейното решение:

Ако жената от Fields of Gold е като тази от песента You’ll See на Madonna при прогнозата за бъдещето, базирано на личното й мнение, тя ще прояви решимост да се справи сама с проблемите в живота. Жената от You’ll See мисли, знае, предполага, че ще се случи следното:

Решението на героите от Fields of Gold да останат заедно и да се разхождат в полета от злато ще бъде въпрос на личен, съзнателен избор или решение за бъдещето, което се взима в момента на говорене. Те дават обещание на себе си:

Ако в миналото те вече бяха взели решение да се разходят утре в полетата от злато, т.е. имаха своите планове и намерения, Sting щеше да го изпее, използвайки бъдеще време с to be + going to: + infinitive, тъй като това щеше да е нещо планирано:

We are going to walk in fields of gold tomorrow

Същият начин да изразим бъдещето се прилага, ако можем да направим прогноза, базирана на налична информация. The Cars си задават много въпроси в тази форма за изразяване на бъдеще време в английския език:

В песента Who’s going to drive you home на The Cars е ясно изразено желанието да се грижим за любимите си хора и на мъжа му е трудно да си представи кой ще поеме ролята му. При тях може би предстои раздяла и действията, с които мъжът си е представял, че ще показва обичта си, се превръщат във въпросите, които изразяват неговата загриженост. Може би, ако не се разделят, той ще покаже вниманието си както е описано в Every breath you take на Sting. Там в бъдещия период от време ще се случват нещата с Future Continuous:

Бъдещето носи огромен потенциал. Твори се във всеки момент. Когато нещо е сигурно, тогава се изразява със Сегашно продължително време (Present Continuous) за бъдещи уговорки като се добавя наречие за време: I am having dinner with my colleagues tonight.

Всяка бъдеща мисъл е обещание под някаква форма.  Когато хората говорим и мислим за бъдещето, ние не знаем какво ще се случи.  От бъдещото действие зависи кое бъдеще време в английския език да използваме. Видяхме какъв голям избор ни се предлага. Нека още веднъж погледнем на бъдещето като Sting и си помечтаем заедно да е богато и изобилно:

Field of Barley – photo by Ian Britton, freephotos.com

Първият глагол, който ни е необходим, за да изразим какво се е случило в конкретния минал момент, е to be в минало време: was/were. Как се случват нещата в любовта? Може би двамата са на тържество и тя му се усмихва, защото той има прекрасно чувство за хумор. А той какво вижда – чар, незабравим поглед, лъчезарна усмивка:

Той е пленен, а ние вече знаем кога е was и кога were – I, he, she, it was / we, you, they were. За тази двойка можем да сме спокойни. Тяхната среща е неповторима и води към щастливо съвместно бъдеще:

Любовта на двамата влюбени от Strangers in the Night е намерена и е за цял живот. Както във всички междучовешки отношения, би могло да се премине през караници и отчуждаване в даден момент от връзката. Тогава възникват множество въпроси. Някои от тези актуални въпроси са зададени в Never Ever на All Saints. Как се стигна до тук? Какво стана? Въпросите в Минало просто време се образуват, като за глагола to be се използва инверсия: It was / Was it?

Когато обръщат специално внимание на английския език, хората напредват, точно както в любовта има градивност, когато има внимание и желание за разбирателство с другия. Проблемите може би се задълбочават или може би се решават, но въпроси винаги е добре да задаваме! В Минало просто време във всички останали случаи въпросите се образуват със спомагателния глагол do в минало време, който поема „миналото време” и основният глагол остава в инфинитив: did + подлог + глагол в инфинитив. Ако в любовта им, описана в Never Ever, тя намери отговорите за себе, може би ще намери и взаимното щастие:

За едно романтично лято, когато всичко е слънчево и безпроблемно, се разказва в песента на Robbie Williams Eternity. Там двамата влюбени намират свободата във вечността, след като са изживели пълноценно времето си заедно:

За разлика от тяхната любов, която е съвършена, глаголите в английския език са разделени на правилни и неправилни. За правилните глаголи има правило: infinitive + ed. Често двата вида глаголи си партнират както в описанието на лятната романтика от Eternity:

Минало просто време (Past Simple) изразява завършени действия в миналото, за които се знае и обикновено се казва точно кога са се случили. При Минало продължително време (Past Continuous) действието е продължително и се случва по време на друго минало действие. Освен, че двамата любими гледат луната и си избират звезда в песента на Robbie, те разговарят по различни теми:

Когато (when) се разхождат, тя върви дълго време, но в определен момент от изминалия ден, говори за майка си и баща си. Продължителното действие е изразено с Минало продължително време: was/were + „ing” – формата на глагола, а по-краткото действие, което е част от разходката, с Минало просто. Ако двете минали действия са паралелни, ги свързваме с докато (while) ги изразяваме и двете с Минало продължително време.

Както се вижда в песента Feel, Господ се смее на Robbie Williams не за английския му език, а за плановете, които се опитва да си прави в живота. Ето че самият Robbie понякога не може да се разбере. Ако вие по принцип, често, понякога, рядко или пък никога не говорите на чужд език, т.е. това е всеизвестен факт, използвайте така приятното Сегашно просто време и не подценявайте голямото предизвикателство, пред което сме изправени. А именно да овладеем изкуството да поставяме ‘S’ на глагола в 3-то л. ед.ч. в положителните изречения:

Можем да намерим още доказателства (например в песента Never Ever на All Saints) за поставянето на ‘S’ на глагола в 3-то л. ед.ч. – т.е. когато той/тя/то върши действието:

Сегашно просто време се отличи с употребата на глаголите в 3-то л. ед.ч. Както се вижда в горния пример, когато не разбираме: I don’t (do + not) understand спомагателният глагол do помага за образуване на отрицателната форма.

Три глагола се използват в английския език като спомагателни: be (съм), do (правя, върша) и have (имам). Тогава тяхната функция е изцяло граматическа и те не се превеждат. С тяхна помощ се образуват различни глаголни времена: do за простите времена като Сегашно просто време, be за продължителните като Сегашно продължително време и have за перфектните като Сегашно перфектно време.

И в отрицателната форма на глагола има „S” в 3-то л. ед.ч., но този „S” се поема от спомагателния глагол. В цитираната песен на Suzanne Vega вали дъжд, може би прозорците на кафенето са леко замъглени. Една жена се оглежда във витрината и е любопитно дали вижда нещо вътре. Ето какво се случва:

Пиейки си кафето, Suzanne Vega се пита дали жената, която стои отвън, я вижда.

Оказва се, че жената, както често се случва на нежния пол в реалния живот, се оглежда в прозореца на кафето, за да си оправи чорапогащника.

При задаване на въпрос в Сегашно просто време за всички останали действащи лица: аз/ти/ние/вие/те формата на спомагателния глагол е do. Можете да чуете песента на Nelly Furtado Say it Right, за да разберете кой къде наистина иска да отиде?

Още един много ясен пример от тази песен ни показва отрицателната форма за аз/ти/ние/вие/те do  not/don’t:

Видяхме подробностите около Сегашно просто време. Вече можем да се запътим към следващото предизвикателство: Сегашно продължително време и въпроса какво изразяват тези две сегашни времена в английския език.

Песента на Suzanne Vega Tom’s diner предлага един уникален разказ, взет като малка театрална сценка директно от реалния живот. Представяме си как в момента, сега, днес, тази седмица, този месец седим и чакаме сутрешното си кафе.

Така наречените прости времена в английския език изразяват постоянни (аз живея) или моментни действия, а продължителните – временни, незавършени действия (аз чакам в момента).

В песента на Suzanne Vega всичко се случва в момента на говорене (пеене). Дъждът вали и мокри косата на жената отвън в момента и това нещо продължава.

Ако действието, което се случва е прекалено моментно (т.е. кратко, а не продължително) използваме Сегашно просто време. Например барманът не сипва, сипва, сипва кафето в продължение на няколко минути, а съвсем набързо, толкова бързо, че дори не го напълва като хората.

За да достигнем следващия етап на изкачване към нови височини на умението да говорим правилно, е необходимо да помним, че глаголите в английския език биват два вида – глаголи, които изразяват състояние и тези, които изразяват действие – state verbs и action verbs. Когато глаголът показва състояние използваме Present Simple, а за действие – Present Continous.

За да ни е по-забавно, има и изключения – глаголи, които според употребата могат да показват състояние или действия.

Сегашно просто време се образува лесно:

Сегашно продължително време се образува със спомагателния глагол „to be” + „ing”-формата на глагола. Макар че не превеждаме спомагателния глагол, не трябва да забравяме да го поставяме, когато говорим на английски. На български език не ни звучи Аз съм пея, Ние сме четем и сигурно затова понякога на английски се получава: I working, They singing.

Затова нека обобщим. Научаваме си Сегашно просто време и винаги поставяме „S” в 3-то л. ед.ч., а когато разказваме на някого какво правим в момента, внимаваме да не пропуснем спомагателния глагол.